Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, чиито корени се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.
Съвременната преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони, който създава един нов, интегрален и в хармония със съвременната наука психотерапевтичен подход. Този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията - идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.
Ако приемем, че нашите мисли се раждат в мозъка ни, то мозъкът е част от тялото. Разумът получава информация от тялото ни и мисълта ни се структурира според опита на тялото ни. Когато мисълта е пластична и тялото ни е пластично.
Използвайки тази взаимозависимост между душа и тяло, бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата, и обратно. И тогава бихме могли да кажем, че е открит и напълно възможен пътя да се справим с това, което се нарича психотерапевтичен проблем или невротизъм. В този смисъл неорайхианството, като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А. Лоуен, се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свой запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми.
Ясно е, че невротичната симптоматика разстройва адаптацията и успешното функциониране на личността. Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, дори и в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.