Повдигам една тема, която е силно щекотлива, но много разговори с млади жени с малки деца ме навеждат на мисълта, че е необходима, защото поставя основата на множество семейни проблеми впоследствие. Тя е свързана с начина, по който се променят взаимоотношенията в двойката след раждането на детето. Много често майката абдикира от ролята си на жена и любовница и се фиксира изключително върху потребностите на малкото си любимо същество. И ако това е напълно нормален и естествен процес през първата година от живота на детето, то продължаването му до петата - вече е сериозно отклонение. Често се случва майката да спи при детето си, защото и на него, и на нея тази близост е приятна, а бащата остава сам в семейната спалня. И това се превръща в метафора за целия живот на двойката. Не са редки случаите, когато детето става обект на много повече нежност и внимание, отколкото партньора.
Един от капаните, в които би могла да попадне младата майка е убеждението „Децата са смисъла на моя живот”, защото то разкрива едно объркване на ценностната система на жената. Лично се чувствам въвлечена в този проблем, тъй като аз също съм възпитавана по този начин - моята майка ме е учила, че децата са най-важното, те си заслужават дори компромисите в личния живот и е достатъчно те да са щастливи, за да бъде щастлива и тя. Поради някакви причини, обаче, аз не повярвах на нейната теория за живота и имах огромни съмнения в правилността ѝ. Усещах,че зависимостта е точно противоположната: качеството на връзката между родителите влияе силно на чисто несъзнавано ниво върху детето и то се чувства най-добре, когато усеща любовта и разбирателството между тях. Само щастливите родители възпитават щастливи деца.
Руският психолог Анатолий Некрасов в своята книга „Оковите на майчината любов” разкрива огромните поражения, които нанася върху живота не детето нежеланието на майката да го пусне по своя път и задушаването с прекомерна грижа и любов. По същество тази отдаденост на майката към детето показва нейната неспособност да живее собствения си живот, да удовлетворява личните си потребности и да постига свои цели.
Но ще се върна на темата за майките и бащите, и защо понякога възниква дисбаланс в семейните отношения. Когато бащата бъде изместен от мястото, което трябва да заема в сърцето на майката, може да настъпят различни отклонения в системата. Например: бащата да изпитва необяснимо раздразнение и ревност към детето си; да започне да се утешава с алкохол или да потърси внимание и любов извън семейството. Ще споделя идеите на Анатолий Некрасов за значението на правилно оформената ценностна система, на базата на която да изграждаме взаимоотношенията си. Поддържам изцяло неговото виждане за подредбата на ценностите по тяхната значимост в живота.
На първо място е любовта към себе си и създаването на двойката - изисква време и отдаденост да се формират добри отношения с половинката. Любовта на двойката е най-голямата съзидателна сила, като слънце, което впоследствие може да отдава топлина и светлина на децата.
На второ място е създаването на пространството, в което да се поддържат тези отношения- домашното огнище, като обобщено понятие за комплекса от социални и икономически отношения, които създават семейството. Но материалната база, обезпечаваща комфорта трябва да се създава едва след като са изградени любящи, равнопоставени, приемащи взаимоотношения в двойката.
И чак на трето място са децата, т.е. те не представляват необходимото и достатъчно условие за съществуването на двойката. Ако децата се създават и растат в семейство, където любовта се разпределя правилно, там се създават оптимални условия за тяхното възпитание и щастлива съдба. Много е важно да създаваме правилен модел на отношения, понеже в децата е кодирано да повтарят нашите думи и поведение.
На четвърто място е любовта към родителите, защото те са нашите корени, проводниците на това да бъдем на този свят. Приемането на родителите, уважението и изчистването на чувства на обида към тях е от решаващо значение за това да стоим здраво на земята, да чувстваме своите корени.
На пето място се намира творческата реализация на човека - неговата работа и изява. И тук в основата на реализацията стои разкриването на собствения Аз, на потенциала, който носим и сме длъжни пред себе си да разкриваме. Удовлетвореността от работата, която вършим влияе пряко върху отношенията с обкръжаващите ни.
Ще завърша своите размисли по темата с това, че ние сме първоизточника на всичко, което материализираме в живота си. Колкото повече щастие намираме в себе си, толкова повече можем да излъчваме и към любимия, децата, близките си и околните.
