„Не се мъчи да катериш чужда планина - изкачвай своята”
Михаил Литвак
Скоро една позната ми каза: „Толкова съм заета, толкова много и спешна работа имам, че често не ми остава време да изям една ябълка”. Смисълът на това да слушаме какво точно ни казват околните е, че всеки човек е наш учител, който ни подсказва възможни проблеми и в нашия живот. Ако сте попадали в капана на хроничния недостиг на време, на претрупаност със задачи и невъзможност да се отпуснете, прочетете следващите редове.
Имало някога един дървар. Той отишъл да работи в едно сечище и като всеки работлив и съвестен човек запретнал ръкави и здраво започнал да сече. Накрая на деня гордо отбелязал, че е отсякъл цели 18 дървета и това го изпълнило с гордост. Легнал си рано и на другата сутрин отишъл първи на сечището и започнал работа. Цял ден не подвил крак, а на края на деня с удивления забелязал, че падналите дървета са само 15. Засрамен, той си легнал по залез и рано-рано на другата сутрин отново се захванал да сече. Този път обаче отсечените дървета станали още по-малко. Когато на следващия ден, въпреки всичките си усилия, успял да отсече само три дървета, той рухнал съкрушен. Отишъл при надзирателя, за да му сподели, че работи на предела на силите си и по незнайни причини работата не върви. Надзирателят се замислил и го попитал кога за последен път е наточил секирата си. Дърварят бил поразен, как ще губи време за точене, като има толкова много работа?!
Така че, не забравяйте да точите секирата си. Желанието да дадем най-доброто от себе си не бива да ни повежда по пътя на безкрайните задължения. Почивката, забавлението, смяната на заниманията не са загуба на време, а ни дават възможност да се заредим с нови сили и енергия, с които да посрещаме предизвикателствата. Когато се преуморяваме, след това ни е нужно дълго време, за да се възстановим до първоначалното си състояние и да бъдем ефективни.
Когато бързаме, всъщност за какво си мислим, че няма да ни стигне времето? Какво ни кара да губим усещането за ценността на всеки отделен момент и да се фиксираме в крайната точка? Изобщо има ли крайна точка, тъй като всяка една постигната цел бързо е заменена с нова? Заблуждаваме се, че когато я постигнем най-после ще сме удовлетворени и ще си дадем почивка, но това не се случва и отново се втурваме да изкачваме следващия връх...и така до края...
Да присъстваме „тук и сега” не е просто едно клише - то се запълва с това да дадем пространство на нещата да се случват без постоянно да ги контролираме, манипулираме, насочваме; да се отдаваме на всеки миг, да го изживяваме на 100% без мисълта какво ще правим в следващия, да вложим най-доброто от себе си, на което сме способни точно в този момент. Да не забравяме, че нищо от това няма да се повтори, защото няма да сме същите и ситуацията няма да е същата.
Изкуството да живеем за мен означава да правим своите малки стъпки с усещането, че всяка от тях е много значима, дори най-значимата. И това наистина е така, защото във всеки миг творим своето бъдеще.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт