В отношението си към секса хората се разделят на два полюса – едните са романтици, а другите – реалисти. Първите отказват да живеят живот без страст, те са вечни търсачи на човека, с когото страстта не угасва и се страхуват да уседнат. Вторите приемат, че страстта е лудост, която кара хората да вършат глупости и трайната любов е много по-важна от горещия секс, намаляването на желанието е неизбежно и преминава в уважение, другарство и споделено минало.
Това, което и двете страни приемат обаче е, че страстта се охлажда с времето.
Авторката на книгата „Еротична интелигентност“Естер Перел е семеен и сексуален терапевт с над двадесетгодишен опит и частна практика в Ню Йорк и на това се опират изводите ѝ. Според нея любовта и желанието не са взаимоизключващи се, а просто не се случват по едно и също време; сигурността и страстта са две отделни основни човешки потребности, които се пораждат от различни мотиви и водят в различни посоки.
От една страна имаме потребност от вкореняване и създаване на гнездо, постоянство и опора, а от друга имаме нужда и от обновление и промяна. И за да просъществува връзката е необходимо по някакъв начин да се обединят тези противоречиви тенденции.
Има различни капани, в които попадаме при изграждането на връзките си. Например този, че имаме склонност да „измисляме“ качествата на партньора, без да отчитаме неговата автентичност. Опознаването трае цял живот, тъй като човешката природа е сложна и многообразна. Или факта, че значимите събития променят системата и това, което досега е работило добре, престава да сработва. Осъзнаването на собствената смъртност подтиква хората да поискат да запълнят със спонтанност и жизненост всеки миг от живота си. Ако дълго време връзката е съществувала като договор с взаимен интерес и не се изразяват чувства и потребности извън установената рамка, тя рано или късно се изчерпва.
Оказва се също, че емоционалната близост, комуникация и отдаденост не са гаранция за добър секс. Според опита на Естер Перел колкото повече се повишава емоционалната близост и откритост, толкова повече намалява и желанието за сексуална близост. Тоест несигурността, мистерията повишават сексуалния интерес или както казва тя: „Отделеността е необходимо условие за свързване.“
Двата стълба, на които се крепи любовта са отдаване и автономност – хем да сме свързани, хем всеки да има своето свободно пространсто. Ако това пространство е твърде голямо – връзката се разпада. Ако е твърде малко – „вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш.“ Не бива да се „разтваряме“ в другия, да губим своите интереси, да угаждаме постоянно и да се отказваме от дейностите, които ни радват, тъй като това убива еротичността в двойката. „Там където няма нищо за скриване, не е останало и нищо за откриване“ – казва Перел.
Друга трудност произтича от това, че исторически погледнато женската сексуалност открай време е била подтискана, ограничавана и неприемана. Женствеността се свързва с чистота, грижовност и крехкост и се отхвърля другия аспект – земната, чувствена, сладострастна и изпитваща удоволствие от секса жена. Даването на превес на вербалното изразяване, ограбва способността да се свързваме чрез тялото, на чисто физическо ниво. Здравото усещане, че еротиката ни се полага се гради върху спокойното, без предразсъдъци, необременено приемане на удоволствията, свързани с тялото, а това е нещо, което нашето пуританско общество не приема. Важно е да се допуснат фантазиите, да се приемат желанията за нормални, да се преодолеят културните и семейни послания, които блокират еротичното изразяване.
Корените на нашето желание отново са заровени в периода на детството ни, когато сме се учили да обичаме. Важно е дали сме научени да изпитваме удоволствие, да се доверяваме, да получаваме или да ни отказват. Доколко са се грижили за нашите потребности да бъдат удовлетворени, гушкали ли са ни, утешавали или изоставяли. Какво са ни учили за пола ни, сексуалността, телата ни? Това са отпечатъците върху всички наши бъдещи преживявания и тези очаквания и убеждения проектираме върху себе си и другите.
Съчетаването на еротиката с ролята на родител също е трудна мисия. Родителството изисква от нас да сме сигурни, надеждни и отговорни, за да се чувстват децата ни достатъчно уверени, за да излязат навън и да опознават света, опирайки се на тази стабилна основа. В този процес на подреждане и организиране, оставяме всичко онова, което ни изглежда лекомислено, незряло, безразсъдно или непродуктивно, намаляваме риска и несигурността, за да създадем семейство. Но докато семейния живот процъфтява в атмосфера на спокойствие и постоянство, еротиката се нуждае от непредсказуемост, спонтанност, риск и не търпи ограничения. Много от нас изцяло се отдават на родителската си роля и това предизвиква изтощение, скука, а понякога и отблъскване.
Еротиката не е само секс, а е вибрираща творческа енергия и често тази енергия се излива в грижи и игри с децата, както и удовлетворяване на техните потребности, а родителите остават силно ощетени. Женският еротизъм е дифузен, т.е. той е разпръснат навсякъде по тялото, ума и възприятията, а не е локализиран само в половите органи. Той е свързан със сетивата – слух, обоняние, кожа и допир, и желанието се пробужда върху мрежа от различни емоции. По тази причина често физическия контакт с детето замества за майката необходимостта от истински сексуални преживявания. Когато милваме децата, гушкаме, люлеем, позволяваме да ни хапят и докосват, сублимираната сексуална енергия е изместена върху тях, а не е насочена към партньора. Отговорността за отглеждането на децата и ограничените ресурси засягат предимно майките и се появява огромен конфликт между стремежа да бъдем перфектни родители и същевременно да имаме щастлива, пълноценна и вълнуваща връзка, което също изисква време и внимание.
Много полезно е култивирането на намерението за правене на секс. Това означава, че сексът трябва да бъде планирано въведен в ежедневието. Това изисква подготовка на ситуацията – планиране на свободно от деца и други ангажименти време и пространство, така че всеки от партньорите да има подходяща настройка за него. Повечето жени имат потребност от време, нежност и внимание, за да превключат от майчинските и домакинските си задължения към любовната вълна. Очакването на това време създава тръпка и нетърпение, които влияят позитивно на еротиката. Особено важно е в дълготрайните връзки да се създаде елемент на желанието - копнеж, очакване, бленуване. Някакъв тип любовни ритуали помагат за измъкването от оковите на реалността.
Ще завърша с цитат от книгата, свързан с еротиката, защото удовлетвореността на човека обикновено е свързана не толкова с физическия акт на секса, колкото с еротичното преживяване, което контакта с другия създава. „Еротиката е сексуалност, трансформирана от въображението. Тя е отглеждане на способността ни да изпитваме вълнение, съзнателно търсене на удоволствие... Тя ни показва онези неща, които не можем да видим с очите си, а единствено с очите на душата. Еротиката разкрива един различен свят в света... Еротиката, която в същността си е преплетена с въображението, представлява разновидност на играта. Любовта е съд, който съдържа едновременно сигурност и приключение...“
Мариана Вълчева - неорайхиански аналитичен психотерапевт