Пубертетът и юношеството винаги са определяни като преходни или сензитивни периоди - това означава, че от биологична или психофизиологична гледна точка организмът се отличава с повишена чувствителност към определени външни и вътрешни фактори, въздействието върху които в тази точка от развитието има особено важни, необратими последствия.
ЗАДАЧИТЕ НА ЮНОШЕСТВОТО
Ако в пубертетната възраст (11-15г.) водещ е стремежът на подрастващия да бъде като възрастните, да определи „ Кой съм аз“, да намери своето място и да се утвърди сред връстниците си, то в периода на ранното юношество основна мотивация е да се развие индивидуалността и уникалността на младия човек. Преминал е периодът на най-силната емоционална реактивност и юношата би следвало да е подготвен да носи порасналите отговорности в своя живот. Характерно за възрастта е развитието на самосъзнанието, характера, жизненото самоопределение на личността. Тази възраст е заключителен етап на прехода от детството към зрелостта.
Емоционалните реакции и поведение на юношите не могат да бъдат обяснени само с хормоналните особености в тази възраст. Те зависят също така от социалните фактори и условията на възпитанието, както и индивидуално-типологическите различия.
АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СИ МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ, ИЛИ?...
Психологическите трудности на порастването, противоречивостта между нивото на претенциите и Аз-образа нерядко водят до това, че емоционалната напрегнатост, типична за пубертета, обхваща и годините на юношеството. По много психологически тестове нормите за психическо здраве при подрастващи и юноши съществено се отличават от тези за възрастни. В тази възраст особено остро се проявяват (акцентуират) някои особености на характера: Такива акцентуации сами по себе си не са патологични, но все пак повишават възможността за психична травма или отклоняващо се поведение. Например, изострянето на такова типологическо свойство на юношата като хипертимност (повишена активност и възбудимост), нерядко го прави непридирчив при избора на запознанства, въвлича го в рискови поведения и съмнителни начинания. Или типологически обусловена затвореност в ранното юношество понякога прераства в болезнена самоизолация, която може да бъде съпътствана от чувство за непълноценност.
ПОВИШЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, НО И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ
Все пак емоционалните трудности и болезненото протичане на тази преходна възраст не са общовалидни особености на юношеството. Очевидно съществува една обща закономерност на фило- и онтогенезата, и това е, че заедно с нивото на организация и саморегулация на организма, се повишава и емоционалната чувствителност, но и порастват възможностите за справяне. Факторите, които предизвикват емоционална възбуда у човека, с годините се увеличават, но възрастният има развити ефeктивни механизми за самоконтрол и способност избирателно да реагира на външните.
Емоционалните проблеми през юношеската възраст имат различни източници. Болезнените симптоми и тревоги често са не толкова реакция на специфични трудности на самата възраст, колкото забавено проявление на по-ранни психологически травми. Юношите активно се подготвят за своята роля на възрастни в живота, нараства тяхната самостоятелност във вземането на решения, променя се ролята им в семейството, училището и обществото. Примиряването на все още съществуващите детски черти със стремежа да се изявяват като равноправни на възрастните, понякога е изпитание за тях. Те живеят с мислите за бъдещето, с целите, към които се стремят и понякога с разминаването между тези цели с реалните възможности на личността. Според Крейг и Бокум това са и двете основни задачи, които юношата трябва да разреши на този етап от живота си - да стане автономен и независим от родителите си, и да формира своята идентичност, творческото и независимо Аз.
Експериментирането с различни нагласи и поведения, определянето на себе си, постепенното отдалечаване от родителската опека, са характерни черти на юношеството. Те служат на важната цел детето да се превърне във възрастен, но понякога са свързани с определени трудности.
При наличието на неразрешен проблем, момчетата са по-склонни да се въвлекат в асоциално, деликвентно поведение или употреба на наркотични вещества. Момичетата по правило обръщат негативните си преживявания към себе си и изпадат в депресия. Като цяло депресията се среща два пъти по-често при женския пол, отколкото при мъжкия.
Засилен е интересът към психологически проблеми и по-доброто опознаване на себе си и близките, повишава се вниманието към чувствата на другите. Емоционалните преживявания са в пряка връзка с формираните ценности и очаквания, а убежденията са вече устойчиво формирани и могат да се запазят през целия живот. Ценностите са свързани в цялостен образ, свързан с идеала на юношата и придобиват философски измерения. Укрепва волята и се проявяват нейните характеристики активност, решителност, преодоляване на препятствия, търпение, издържливост.
Според Е. Ериксън юношата търси хора и идеи, които да приеме и в които да вярва и да може да се идентифицира с тях, но същевременно в поведението си го изразява по парадоксален начин - с шумно и цинично недоверие. Най-големият му страх е да не прави неща, които да го изложат на присмех в очите на връстниците и в собствените му очи. Стремежът е да бъде тъждествен на собствените ценности, които го карат да се чувства значим. При тези, които изпитват съмнения в собствената си идентичност или са притиснати да поемат роля, която им е наложена отвън, става възможно девиантно поведение. Невъзможността да се открие професионален път особено притеснява младите хора. Дори влюбването в този период е опит да се открие собствената идентичност, проектирана върху другия, за да се види и открие самия той.
РОДИТЕЛИТЕ - КАК ДА ПОДКРЕПИМ ЮНОШАТА
Добре е да приемем, че бунтът в тази възраст е закономерен и да имаме търпимост към различията във вижданията. Да си позволяваме понякога да оставаме мълчаливи спътници и наблюдатели на живота, който се разгръща в юношата и да не се опитваме да го предпазим от всичко. Ако успеем да поддържаме баланса в отношенията има по-голяма вероятност да се обръща към нас за подкрепа и съвет. Уважението, което проявяваме към неговото пространство и преживяване ще бъде оценено. Макар юношата да е наше дете, той не е наше притежание и е важно да има съответстваща на възрастта му автономност и свобода на действие
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и психотерапевт