Наказанията се приемат от много родители като подходящ начин да принудят децата си да извършват или не определени постъпки. Дали обаче наказанията са ефективно възпитателно средство? Първото ограничение е, че обикновено действат само докато наказващият е наоколо. Дори и да променят в някаква степен поведението, не оказват влияние върху мотивите, ценностите и личността. Наказанието не само не разрешава проблемите, но дори ги задълбочава.
Изследванията показват, че децата, които са страдали от строги наказания у дома, са склонни да се държат по-зле, когато се отдалечат от къщи. Порочният кръг е, че колкото повече наказваш някого, толкова по-гневен става той и това увеличава необходимостта от наказания. В дългосрочен план последствията са обезпокоителни – детето научава, че ако не харесваш поведението на някого, може да му причиниш нещо лошо, докато отстъпи. Освен това, взаимоотношенията между наказващ и наказван непоправимо се изкривяват. Ако като родител редовно наказвате детето си, не бива да очаквате, че ще бъдете човек, с когото детето ще може да споделя. За да помогнем на дете с по-трудно поведение, е нужно да вникнем в причините, които го карат да се държи така. То би ви допуснало, ако се чувства в безопасност близо до вас, т.е. нужно е да има атмосфера на близост, която улеснява промените. Формирането на нравственост предполага съчетаване на грижа към другия и следване на принципи, а наказанието не само, че не обслужва тези сфери, а дори уронва тези ценности.
Възпитанието - съчетаване на грижа и спазване на принципи
Наказанието не култивира трайни ценности и чувствителност към нуждите на околните. Изследвания показват, че хора, които са насилници или престъпват закона, не са страдали от липса на наказания, дори ги е имало в изобилие, но никой не им е обръщал внимание как техните действия рефлектират върху околните. Те са били научени да мислят само за това какво ще им се случи, ако някой по-силен не одобри действията им.
Но как да възпитаваме тогава децата си и да им помагаме да развият чувствителност, отговорност и взаимно зачитане?
На първо място за изграждането на добро взаимоотношение, е приемането. Това е основата, на която то расте, развива творческо мислене, решава проблеми. Усещането, че го възприемат такова, каквото е, му дава свобода и увереност да върви напред и да започне да мисли как иска да се промени и да стане онази личност, която желае да бъде.
Добре е като родители да съзнаваме каква почва създаваме на децата си да растат. Дали не е твърде богата на критики, осъждания, проповеди или заповеди? Невъзприемането принуждава хората да се затварят, отбраняват, да се страхуват да изразяват себе си. Прекомерната намеса и контрол върху живота на детето също е знак за неодобрение, защото показва, че не вярваме в неговата способност да се справи добре и не уважаваме начина му на действие. В определени ситуации е добре да изслушаме мълчаливо, без да бързаме да му даваме своите препоръки и съвети как да се справи, докато ни сподели това, което го притеснява или ядосва.
В случай, че искаме да възпрем определено поведение, трябва да му обясним защо това поведение е проблем – не само как ни кара да се чувстваме, но и какви са вредните последствия от него. Детето ще бъде кооперативно, когато са отчетени неговите чувства и тогава у него възниква желание за нещо конструктивно по отношение на вашите чувства.
Отношенията родители - деца не са битка за надмощие, в която единият е победител, а другият – победен, а партниращи си страни, които взаимно удовлетворяват своите потребности. Във всяка ситуация е добре да се направи анализ и да се открие най-уместното поведение. И каквото и да искаме от децата си, трябва да го получим по уважителен към тяхната личност, чувства и потребности начин
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт