Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, чиито корени се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.

Съвременната преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони, който създава един нов, интегрален и  в хармония със съвременната наука психотерапевтичен подход. Този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията - идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.

Ако приемем, че нашите мисли се раждат в мозъка ни, то мозъкът е част от тялото. Разумът получава информация от тялото ни и мисълта ни се структурира според опита на тялото ни. Когато мисълта е пластична и тялото ни е пластично.

Използвайки тази взаимозависимост между душа и тяло,  бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата, и обратно. И тогава бихме могли да кажем, че е открит и напълно възможен пътя да се справим  с това, което се нарича психотерапевтичен проблем или невротизъм. В този смисъл неорайхианството, като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А. Лоуен, се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свой запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми.

Ясно е, че невротичната симптоматика разстройва адаптацията и успешното функциониране на личността. Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, дори и в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.

Хипнотерапията е специфичен терапевтичен процес в променено състояние на съзнанието. Тя достига до най-дълбоките нива на несъзнаваното, като заобикаля логическия ум и неговите капани. Дава неочаквани отговори, отваря нови перспективи, променя изцяло начина, по който приемате себе си и своя живот.

Чрез преживяванията по време на хипноза човек интегрира в себе си представата за необятния свят отвъд видимото и познатото, черпи от неподозираните ресурси на своето несъзнавано и променя живота си реално, трайно и необратимо по един фин, незабележим начин.

Хипнотерапията е ефективна за намаляване на тревожността, освобождаване от панически атаки, отстраняване на фобии, зависимости.

 Хората често имат неправилна представа за това какво представлява хипнозата, затова държа да подчертая: хипнозата не е сън, не е състояние, в което хипнотерапевтът те манипулира и не знаеш какво се случва. По време на хипнотичния сеанс клиентът чува всичко около себе си, има собствена воля и не би извършил нещо, което е неприемливо за него в обичайното му състояние. Хипнотерапията, както и изобщо терапията е доброволен процес и има резултат, когато  съществува доверие в терапевта и желание за работа от страна на клиента. 

          Провежданите с години неврофизиологични и психологични изследвания показват, че в състояние на хипноза настъпват промени в когнитивната, афективната и поведенческата сфери, които благоприятстват възможността за промени, които в нормално състояние са трудни или дори невъзможни.

„Когато растеш, светът около теб непрекъснато се променя. И не е нужно да пътешестваш.”

М. Литвак

Много хора си задават въпроса как помага терапията, каква е същността на този процес, какво се случва във взаимодействието между терапевта и клиента и с какво е по-различен от разговор с приятел. Фактът, че у нас все още мнозинството смятат, че на психотерапия ходят само хора с много тежки  психични проблеми, показва дълбокото неразбиране, че за всеки е нужно и полезно да осъзнава по-добре себе си и взаимодействието си с околните. Терапевтичният процес е пряко зависим от индивидуалността на двамата и е насочен към постигането на разнообразни цели, които ще се опитам да посоча тук.

• Да разкрие нова гледна точка на клиента към настоящето, миналото и бъдещето му. Опознавайки себе си човек започва да моделира по нов начин отношенията си с околните и към самия себе си. Осъзнава по-добре механизмите на поведението си - страховете, които го блокират, неадаптивния си начин на мислене и действие, който някога му е вършел работа, но вече му пречи. Затваря отворените ситуации от миналото, през които изтича жизнената енергия - обиди, натрупани през годините, неизказани думи, недадени прошки и благодарности, недовършени задачи - всичко това, което пречи да живеем "тук и сега".
  
  
• Да си позволи да свали маската, която носи и да разкрие същността и автентичността си. Маската, това е личността, която изграждаме, за да се представим по определен начин в обществото, така че да ни одобряват. Маската крие характера ни и ни защитава от това другите да видят слабостите ни. Понякога така се срастваме с нея, че забравяме какви сме всъщност и какви са потребностите ни и те остават незадоволени. Човек наново се научава да си позволява да бъде и слаб, и незнаещ, и себезаявяващ се, и даващ, и получаващ - онова, което ни прави хора.
  
  
• Да премахне излишните роли в живота на човека, да го приближи към самия  него  (това, което наричаме автентичност),  като по този начин ще премахне и проблемите, които представляват неговия вик за помощ (генерализирана тревожност, паническо разстройство, фобии, зависимости). Неумението да се задвижваме към другия и по здравия начин да получим това, което желаем, води до симптоматика, която по заобиколен начин принуждава другия да задоволи потребността ни.
  
  
•  Научаването да се живее за удовлетворяване на потребностите, да се слуша тялото, защото то е безценен ориентир за това как приемаме определен човек или ситуация и от какво се нуждаем във всеки момент.  Често тялото е загубило виталността си и човек не чувства и не усеща нищо в него, заради постоянната стегнатост на мускулите си и задържането на дишането си и трябва да си спомни как се прави това.
  
  
• Да се засили способността за проверка на реалността, да се създаде у човека реалистична представа за това кой е той, как другите го виждат и как да общува по подходящ начин. Субективното възприемане на реалността, проекциите, които правим спрямо другите ни лишават от възможността реално да преценяваме ситуациите и да планираме правилно житейските си стратегии;
• Чрез обратните връзки да се разкрие слепият Аз - т.е. тази черти, които не е успял да осъзнае у себе си. Човек осъзнава в много по-голяма пълнота своя вътрешен свят, преодолява комплексите си, негативните емоции, които го владеят (страх, срам, вина) и увеличава своята личностна сила и чувство за свобода и щастие
• 
  

Всяко отклонение от нашия личен път и отдалечаването от себе си, довежда неизменно до фрустрация, пустота, разочарование и гняв, усещането, че не си на мястото си и ако това продължи твърде дълго симптомите се задълбочават до депресия, тревожност,  психосоматични заболявания, и т.н. Когато човек е в хармония със себе си и приема целия спектър от свои характеристики изчезва и тревожността.

Терапията помага по-добре да се идентифицират потребностите, да се премахне излишното от живота, да разширим представата за самия себе си като духовно същество, да си позволим да бъдем такива каквито сме, а не да стоим затворени в тясната рамка на някой друг. Научаваме се да приемаме сенчестата си страна (наши аспекти, които намираме отлъскващи) и да се заобичаме. Позволявайки си да бъдем тъждествени на себе си, ставаме и много по-толерантни и приемащи към околните.

Научаваме се да осъзнаваме отговорността за собствения си живот и да не обвиняваме никого за това, което не сме си свършили, овластяваме сами себе си.  Психотерапията е активен процес, извършван основно от терапевтирания, защото промяната винаги идва отвътре, а не отвън. Терапевтът води, насочва, подтиква, но терапевтираният прави крачките и търси отговорите си.

Самопознанието, което човек придобива по време на терапия увеличава способностите за използване на собствените му ресурси, за осмисляне на жизнения опит и стремеж към повече радост и удовлетворение.

Появяват се нови желания, мечти, хоризонти и начини за одухотворяване и осмисляне на живота. Възвръща се творческата искра, креативността и съзиданието и можем да проявим Твореца в себе си в цялата му пълнота.

Всичко това се съдържа в дълбинната терапия и затова тя е безценен дар за всеки.

 

Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт