Започвам с парафраза на „Да имаш или да бъдеш“ на Ерих Фром, за да противопоставя два модуса на съществуване - автентичното срещу привидното съвършенство.
Сигурно познавате следващия образ, а може да ви напомни и за самите вас...Тя е перфектна. Изглежда страхотно, винаги стилна, безупречна. Има мил, поддържан партньор. Децата им са възпитани, винаги изпълняват това, което им каже. Кариерата е стремглава, нижат се успехи и постижения. Семейните снимки показват идилична картина, пълна с хармония.
Еталон за съвършенство, просто да им завиди човек. Какво стои отдолу, обаче? Колкото повече не съм, толкова повече се старая да изглеждам. Това е защита, защото без статуса, излъсканата визия и фалшивото самочувствие - остава нула. Ако премахнем външните атрибути на успеха се оголва малко, слабо, беззащитно същество, което се страхува да живее. И се заклещва в правилността - как да изглежда и да се държи, за да получи одобрение и възхищение от другите.
Скриваме малкия Аз зад огромния балон на външната показност. Но колкото повече се раздува този балон, толкова расте и риска в един момент да се спука. И тогава е време да си зададем въпросите: „Кой съм аз? Какво ме прави щастлив? Къде и с кого искам да бъда? Ролите, които изпълнявам и маските, зад които се крия, какво ми дават? Мой ли е коловозът, в който вървя или вменен, натрапен от чуждите мнения?”
Свързването със собствената същност може да ни освободи от бремето да бъдем не-себе си. Да признаем двойнствената си природа, да не отхвърляме тези аспекти в себе си, които смятаме за лоши. Да приемем, че сме многолики, разнообразни, несъвършени, цялостни, противоречиви. Да си позволим да не можем, да не знаем, да се нуждаем от подкрепа, да молим, да сме уморени, да сме отпуснати, да сме неглиже, да сме огорчени, да плачем, да се провалим...Това означава да сме истински, автентични, тъждествени на себе си във всеки един миг.
Всичко, което потискаме, черпи огромна част от нашата енергия, която бихме могли да впрегнем в творческото си изразяване. Това, което искаме да натъпчем на дълбоко, скришно място, расте и заплашва да ни смаже. Приемането и доверието в себе си са лекарствата срещу себеотричането.
Да си ценен сам по себе си - независимо от външния си вид, успехите си, образованието, придобивките си. Защото, за да имат смисъл нулите, е нужно отпред да стои единица - ядрото, същността, духовността. Излизането от шаблона, в който сме се поставили, е първата стъпка към автентичното съществуване.
Избирам да бъда...такава, каквато съм...различна във всеки момент...без значение как изглеждам...да бъда реалност, а не привидност. А ти?
Мариана Вълчева – детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт