За да можеш да се свързваш с другия, първо е нужно да се научиш да бъдеш свързан със себе си.
Често не умеейки да открием своя център, да усетим и разберем собствената емоция и преживяване, панически се опитваме да се прилепим към някого, който да ни даде усещане за сигурност и спокойствие - да се огледаме в него и да „видим“ кои сме. Макар и това да създава временно облекчение (ако сме се огледали в очите на някой, който ни обича, разбира се) това не е истинско, ако първо самите ние не сме се приели, ако не сме се научили сами да се гледаме с очите на любовта...
Ще приемем грешките и недостатъците на другите, само ако можем да бъдем милостиви и толерантни към нас самите, да приемем ограниченията, заблудите и несъвършенствата си. Защото всеки ден е нова възможност нещо да проумеем, нещо да променим, да научим, да направим по различен начин. Изумително е колко различно започва да изглежда живота, ако всеки ден правим по една малка крачка в посока на собственото си развитие.
Какво означава да обичам себе си... За мен това е да правя нещата, които ме радват. Да не се опитвам да отговарям на чужди очаквания, пренебрегвайки собствените си потребности. Да си позволявам да греша, без да се критикувам. Да приема прекрасното си несъвършенство. Да се чувствам ценна дори, когато не правя нищо..."полезно". Да се харесвам мързелуваща, непохватна, недобре изглеждаща, с бримка на чорапа, със счупен нокът, с мръсна кола, говореща глупости...Ееее, прекалявам вече. Обаче и такава пак съм аз, защото мога да бъда всякаква. Каквото и да правя всъщност все съм си аз - многолика, различна, във всякакви форми и състояния. Не ми е толкова важно какво ще напиша след „аз съм...............“. Важно ми е аз да СЪМ... Имам право да бъда точно такава, каквато съм! АЗ СЪМ!
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт