За да можеш да се свързваш с другия, първо е нужно да се научиш да бъдеш свързан със себе си.

Често не умеейки да открием своя център,  да усетим и разберем собствената емоция и преживяване, панически се опитваме да се прилепим към някого, който да ни даде усещане за сигурност и спокойствие - да се огледаме в него и да „видим“ кои сме.  Макар и това да създава временно облекчение (ако сме се огледали в очите на някой, който ни обича, разбира се) това не е истинско, ако първо  самите ние не сме се приели, ако не сме се научили сами да се гледаме с очите на любовта...

Ще приемем грешките и недостатъците на другите, само ако можем да бъдем милостиви и толерантни към нас самите, да приемем ограниченията, заблудите и несъвършенствата си. Защото всеки ден е нова възможност нещо да проумеем, нещо да променим, да научим, да направим по различен начин. Изумително е колко различно започва да изглежда живота, ако всеки ден правим по една малка крачка в посока на собственото си развитие.

Какво означава да обичам себе си... За мен това е да правя нещата, които ме радват. Да не се опитвам да отговарям на чужди очаквания, пренебрегвайки собствените си потребности. Да си позволявам да греша, без да се критикувам. Да приема прекрасното си несъвършенство. Да се чувствам ценна дори, когато не правя нищо..."полезно".  Да се харесвам мързелуваща, непохватна, недобре изглеждаща, с бримка на чорапа, със счупен нокът, с мръсна кола, говореща глупости...Ееее, прекалявам вече. Обаче и такава пак съм аз, защото мога да бъда всякаква. Каквото и да правя всъщност все съм си аз - многолика, различна, във всякакви форми и състояния. Не ми е толкова важно какво ще напиша след  „аз съм...............“.  Важно ми е аз да СЪМ... Имам право да бъда точно такава, каквато съм! АЗ СЪМ!

 

Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт

 

 

Започвам с парафраза на „Да имаш или да бъдеш“ на Ерих Фром, за да противопоставя два модуса на съществуване - автентичното срещу привидното съвършенство.

Сигурно познавате следващия образ, а може да ви напомни и за самите вас...Тя е перфектна. Изглежда страхотно, винаги стилна, безупречна. Има мил, поддържан партньор. Децата им са възпитани, винаги изпълняват това, което им каже. Кариерата е стремглава, нижат се успехи и постижения. Семейните снимки показват идилична картина, пълна с хармония.

Еталон за съвършенство, просто да им завиди човек. Какво стои отдолу, обаче? Колкото повече не съм, толкова повече се старая да изглеждам. Това е защита, защото без статуса, излъсканата визия и фалшивото самочувствие - остава нула. Ако премахнем външните атрибути на успеха се оголва  малко, слабо, беззащитно същество, което се страхува да живее. И се заклещва в правилността - как да изглежда и да се държи, за да получи одобрение и възхищение от другите.

Скриваме малкия Аз зад огромния балон на външната показност. Но колкото повече се раздува този балон, толкова расте и риска в един момент да се спука. И тогава е време да си зададем въпросите: „Кой съм аз? Какво ме прави щастлив? Къде и с кого искам да бъда? Ролите, които изпълнявам и маските, зад които се крия, какво ми дават? Мой ли е коловозът, в който вървя или вменен, натрапен от чуждите мнения?”

 

 

Свързването със собствената същност може да ни освободи от бремето да бъдем не-себе си. Да признаем двойнствената си природа, да не отхвърляме тези аспекти в себе си, които смятаме за лоши. Да приемем, че сме многолики, разнообразни, несъвършени, цялостни, противоречиви. Да си позволим да не можем, да не знаем, да се нуждаем от подкрепа, да молим, да сме уморени, да сме отпуснати, да сме неглиже, да сме огорчени, да плачем, да се провалим...Това означава да сме истински, автентични, тъждествени на себе си във всеки един миг.

Всичко, което потискаме, черпи огромна част от нашата енергия, която бихме могли да впрегнем в творческото си изразяване. Това, което искаме да натъпчем на дълбоко, скришно място, расте и заплашва да ни смаже. Приемането и доверието в себе си са лекарствата срещу себеотричането.

Да си ценен сам по себе си - независимо от външния си вид, успехите си, образованието, придобивките си. Защото, за да имат смисъл нулите, е нужно отпред да стои единица - ядрото, същността, духовността. Излизането от шаблона, в който сме се поставили, е първата стъпка към автентичното съществуване.

Избирам да бъда...такава, каквато съм...различна във всеки момент...без значение как изглеждам...да бъда реалност, а не привидност. А ти?

 

 

Мариана Вълчева – детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт

 

Ако извършвахме всичко, на което сме способни, щяхме да смаем самите себе си.

Томас Едисон

 

Следвайки траекторията на своя живот понякога попадаме в неочаквани дупки - застига ни болест, провал, финансови несгоди, влошени отношения, загуби. Ще цитирам любимата си мисъл на Шекспир: "Няма добро или лошо. Всичко е такова, каквото си мислиш, че е". Как бихме могли обаче да преформулираме негативното си отношение към случилото се? Отчаянието е лош съветник и по-полезно би било да се обърнем към себе си и да си зададем няколко въпроса:

·         Как си причиних това?

К    Как с поведението и мисленето си съм спомогнал за тази ситуация? Много често проблемите ни са в резултат на конкретното ни поведение, което не осъзнаваме като вредно или разрушително. Какво мога да променя в себе си, за да не попадна отново в същата проблемна ситуация, т.е. да превърна всеки проблем в трамплин за своето самоусъвършенстване. Поемете своята отговорност и своя дял за създаването на трудната ситуация, без да се оплаквате и търсите виновници.

·         Давам ли най-доброто от себе си, развивам ли потенциала си или живея много под възможностите си?

Понякога като че ли не се напъваме за даден резултат с оправданието, че вероятно ще се провалим и ще съжаляваме за времето и енергията, което напразно сме инвестирали за реализирането на даден свой проект. Посредствените усилия обаче често дават и хилави плодове, затова не се щадете, влагайте максимума от себе си във всичко, което захващате. Правете най-доброто, без да очаквате веднага отплата за усилията си. Една стъпка в повече от това, което се изисква от вас. Тези усилия са семената на бъдещия ви успех.

·         Каква полза ми носи тази ситуация?

Например: Една болест  би могла да бъде път към осъзнаването на погрешните ми модели на поведение; или би могла да ми даде свободното време за реализирането на някакъв проект; или да ми даде възможност да прекарам време с близък човек; или време за преосмисляне на бъдещи планове и действия като се обърнa към себе си и това, което искам да правя. Загубата на работа би могла да бъде отправна точка към нова професионална реализация, смяна на средата, развиване на нови умения и знания, което няма как да се случи, ако поддържам статуквото. Дори и най-неприятното събитие може да изиграе ролята на катализатор на необходими за нас позитивни промени.

·         Какви са ресурсите, които мога да използвам за разрешаването на проблемната ситуация? Ще разчитам само на себе си, ще привлека партньор, ще помоля за помощ? Може би има човек, с чиято помощ проблемът бързо да се разреши, но е нужно да открия най-уместния начин да го привлека на своя страна. Решението е постижимо, а проблемът само създава възможност да използваме капацитета си за намирането на най-подходящото.

И ако все пак ситуацията е критична, съдбовна и не можем да я променим - нека не забравяме, че има неща, които са извън нашата власт и контрол и е нужно просто да ги приемем. Всяка съпротива би довела до още повече усложнения и забавяне на излизането от неблагоприятната ситуация. Неприемането е в основата на всяко страдание. В нашия живот нищо не става без причина.

Доверието в живота и доверието в себе си са фундамента на пълноценното съществуване. Всичко, което преживяваме, е част от пъзела на живота ни, който се подрежда, но ние не можем да го видим. Кризата е процесът, след който можем да излезем на качествено ново ниво. Това, което от настоящата позиция изглежда трудно и мъчително, може да донесе неочаквани блага в бъдеще, да ни помогне да развием в себе си качества, умения и осъзнаване. Значението на всяко събитие може да бъде оценено дълго след като се е случило.

 

 Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт