„Това, което не е осъзнато, ще продължи да ни преследва в живота ни – и в света. През нашето кратко пребиваване на тази земя вътре във всеки от нас има повече, отколкото някога можем да осъзнаем и асимилираме. И при това качеството на живота ни е пряка функция от нивото на осъзнатост, което постигаме във всекидневните си избори. (Джеймс Холис – „Да разбираме Сянката си“)
Сянката като психологически конструкт е доста експлоатирана и тя включва всички аспекти на Аз-а ни, които ни карат да се чувстваме неудобно със себе си
Добре би било, ако в определен етап от живота си човек осъзнае, че далеч не е само това, което мисли за себе си и което проявява в ежедневието, а неговата личност е разнообразна комбинация от много аспекти. Някои от тях изглеждат доста необясними, неприемливи и неприятни, затова всячески се опитваме да ги отхвърлим и изтласкаме от живота си.
Тогава най-често активираме „подмолната“ страна на Сянката и тя започва да търси своето проявление в пространството. Как? Например в живота ни се появяват хора, които ужасно много ни дразнят, предизвикват най-черната страна в нас, отключват като преживяване и поведение това, което смятаме за лошо. Това е така, защото ние имаме една идеална представа за себе си, за това какви трябва да бъдем, за да ни обичат и харесват, а и ние да се чувстваме добре със себе си. Ако си изпуснем нервите и се държим не според стандартите си обикновено обвиняваме този, който ни е провокирал и проектираме своите негативи върху него. Много удобно! Но е заблуда, понеже всичко, което виждаме в хората около себе си е част от нас – и хубавото, и лошото. Просто защото не бихме имали сетива за тези неща, ако не бяха част от нашата психична и мисловна рамка. Щяхме да сме слепи за тях. Поради тази причина казваме, че „другите са наши огледала“. И ако излезем извън клишето, може да вникнем в идеята, че Другият ни подсказва непряко какви сме ние. Това, което ни дразни в него е точно същото, което потискаме в себе си и не си позволяваме да го проявим.
Това, което виждаме, интерпретациите, които правим, започват вътре в нас и ни принадлежат, но се изисква доста сила да си признаем своите скрити подбуди и мотивации. Отричането на такива желания, подбуди и мисли не върши работа, защото те съдържат енергия, която може във всеки един момент да ги изтласка навън и абсолютно несъзнателно да ги проявим.
Трудно се работи с материала на Сянката, активират се много защитни механизми, които да попречат осъзнаването. Как един привидно кротък и добродушен мъж би могъл да приеме например, че дълбоко в него живее гневен на майка си или баща си човек заради осакатената мъжественост? Или една порядъчна и високонравствена жена - че има сексуални фантазии и импулси, които потиска и не проявява, защото не го намира морално? Споменавам ги като примери, тъй като гневът и сексуалността като теми носят огромен заряд, и двете заплашват егото със своята автономна сила. Потискането на естествените им проявления в живота води до невроза, до едно фалшиво и неавтентично съществуване и това унищожава взаимоотношенията. Гневът, обърнат навътре, предизвиква депресия, разрушава тялото ни и може да се отключи психосоматика или да се прояви във физически проблеми – сърдечни или хипертония.
Развиването на психологична култура изисква да излезем извън рамката на действането по навик и търсенето на източника и причината за нашето поведение. Откъде вътре в нас идва това? Кога сме го преживявали преди? На какво ни напомня? Къде в тялото го усещаме и как рефлектира на физическо ниво? Нужно ли ни е на този етап от живота ни или от позицията на зрелостта имаме ресурса да го преобразуваме в нов адаптивен модел? Къде сме останали впримчени и блокирани в своето развитие?
Разбирането и приемането на сенчестата ни страна всъщност освобождава затворената в този комплекс енергия, която иначе би се използвала за разширение, за едно цялостно и в унисон със себе си съществуване, в което даваме на света дара на своята уникалност. Ние не сме нашата история или посланията, които сме възприели отвън и сме овътрешностили. Ние сме нашите стремежи и воля да станем всичко онова, което е замислено да бъдем от едно безгранично съзнание.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт
